Тази година аз спечелих училищната викторина и получих правото да бия камбаната. Миналата година загубих на въпроса коя е най-дългата река в света. Ей, не ми се смейте! Бях в шести клас и веднага си представих тлъсти крокодили на припек пред Долината на царете. Ако не бях избързал с отговора си можеше и да победя. Секунда след като се провикнах „Нил“ се пляснах по челото. Тогава очилатата Гергана се наслади на падението ми и ехидно съобщи – Амазонка. Когато г-н Кузманов удари с чукчето и потвърди верния отговор, онази се разтрепери като хартиен лист насред тропическа буря, а писъците й наподобяваха квичането на прасето Гошо, което тате закла за Коледа. Егати, зубъра!
Седмица по-късно зубърката гордо се заизкачва по стръмната стълба. На всеки десет стъпала се спираше да си бърше очилата, била развълнувана. А щом стигна върха на църковната кула, огледа притихналото множество и запърхе с ръце пред гърдите си като китайски вентилатор. Пак се разквича, как щяла да донесе добрини на света, оказаната й чест бил смисълът на живота й, бля-бля, всичко вече ще върви по мед и масло, бля, а останалото не се разбра поради нарастващото кресчендо. Тогава и директорът Кузманов не издържа и я бутна към камбаната. Онази пак тръгна да си бърше очилата, но изнервеният Кузманов и набута чука в ръцете. И така, със замъглени очила, зубърката Гергана от девети клас удари камбаната.
Всички зачакахме какво ще се случи. Първият месец не стана нищо. На следващия кокошките на леля Гина една по една спряха да снасят. После кравите на съседа решиха единогласно да не отделят повече мляко. Чух го да се жалва на тате: „Стискам, стискам, без сили останах, а нито капка не пада, братчед! Ами сега?“. Тате само вдигна рамене, а скоро една от кравите залиня и си замина. Последваха я кокошките на Гина, както и нашето ново прасе, което се казваше Тошо. Горкото спря да яде и един ден го намерихме в кочината предало Богу Дух. А дъжд не падна осем месеца. Земята се нацепи като негърска пета. Чушки, домати – забрави, всичко изсъхна.
Събраха се големците на селото, наред с тате, и отидоха при директора на училището. Нямало хъката-мъката, разказа после татко, съседът с кравите (а той е едър като исполин) директно поискал обяснения. Кузнамов преценил, че не е здравословно да спори с него и изпроводил да повикат Гергана, дето би камбаната последния път.
Ученичката се появила бързо, съпровождана от двамата си родители. Още не седнала и започнала да си бърше очилата. Била развълнувана.
- Я кажи, мило момиче, какво си пожела ти преди да удариш камбаната?
- Господин директор, знаете, че има много мъка по света. В Африка гладуват, гледали сте по телевизията...
- Всички знаем това, но ти какво конкретно пожела?
Онази пак си свалила очилата, баща й стискал челичени ръце с поглед забит в пода, а майка й проследявала полета на някаква досадна муха над темето на директора.
- Ами пожелах си всички да сме равни. Не е редно щом за едните няма, то за другите да има.
- Ахаааа, да нямаме и ние като другите... Също както тези в Африка...
Множество гневни погледи се втренчили в Гергана. Баща й, почервенял от срам, ядно стискал краката на стола си. Още малко и щял да го счупи под себе си. Само майката изведнъж забравила за мухата. Отворила широко учудена уста и забила такъв шамар на щерка си, че очилата и излетели два метра напред. Директор Кузманов изпаднал в потрес от приложеното насилие и подскочил. Смръщените погледи обаче се изместили върху него и той бързо си седнал на мястото.
- Остават още четири месеца – благо рекъл директорът – ще измислим нещо.
Тази година започнахме учебните занятия в небоядисана сграда с течащи прозорци. Дори училищният звънец не работеше добре – веднъж звънне, друг път не. Неизвестно как обаче, Гина се сдоби с нови кокошки, кравата на съседа чудодейно възкръсна, а в нашата кочина се появи ново прасе. Тате го кръсти Герго, защото било шопар.
Малко след това, в една топла октомврийска неделя, всички мъже се събраха и варосаха старото школо. Мишо Ученото поправи звънеца, защото е изучавал инженерство в София, а Бай Коле се погрижи за дограмите.
А днес е мой ред да бия камбаната на църквата. Както ви казах, за първи път спечелих училищната викторина. Този път обаче, бях по-голям и уравновесен и не избързах за последния въпрос. Изчаках конкуренцията да отпадне. Когато директорът запита къде е измислена цифрата нула, настана тежко мълчание. Десетокласникът Владимир си издърпа перчема и обяви – Италия. Отрицателно поклащане на глава откъм преждевременно побелелия Кузманов. Остана Ваня от нашия клас. Погледна ме през рамо, но аз не показах никаква емоция.
- През тъмните векове математиката се е развивала силно в Близкия изток. Нормално е нулата да е пренесена от там.
- Коя е държавата, Ваня? Тя съществува и сега. – Директорът видимо подсказа, но ученичката все пак сбърка.
- Месопотамия!
Кузманов натисна червения бутон, инсталиран от същия Мишо, който поправи и училищния звънец. После погледна мен – последния финалист. Няма да се свеня, че гордо се изправих и силно изрекох:
- Индия, господин Кузманов! Нулата е измислена в Индия и в последствие е пренесена в Европа. По онези времена европейците са ползвали римските цифри и са си нямали хал хабер от концепцията за празно пространство. Не случайно в римските цифри нула не съществува!
Зелената светлина светна! Изгледах победоносно останалите! Гергана се беше свила в ъгъла на залата и бегло се усмихна.
Сега крача бавно по стълбите на църковната камбанария. Директор Кузманов ме побутва отзад. Хора, нямам си на идея какво да си пожелая! Доказано е, че желанието на дете преди да удари камбаната на Коледа се сбъдва, но се боя да не повторя грешката на Гергана. Мога да си пожелая да сме равни и да имаме всичко, също както другите. Но кои са другите? Едни имат много пари, хладилници с три степени на замразяване, перални машини с един бутон (да не се чудиш как да завъртиш копчето) и Мерцедес, който е като побеснял тигър по аутобаните. Но пък са подтиснати от правителството си и посмеят ли да надигнат глава – вземат им хладилниците и пералните, но първо е Мерцедеса. Има и такива (гледал съм по телевизията), които си нямат на представа какво е дизелов автомобил, и перат на ръка. Същите тези хич не ги е еня, че хладилниците им имат само една степен на замразяване, но обидно доволно се забавляват по улиците. Пеят и песни!
На върха съм, а онзи ми бута чука в ръцете. Трябва да ударя камбаната.
Казвайте бързо! Какво да си пожелая?
