„- Уважаеми зрители, аз съм Соня Бенкова и в този паметен момент предавам на живо от връх Бузлуджа. Ако ви кажа, че съм развълнувана – повярвайте ми. Ако ви кажа, че съм уплашена – също. Грохотът, който чувате е от летателния апарат. Те кацат!
Преди десетина минути в основата на кораба-майка се отвори врата, от която бавно започна да се спуска летатателно средство. След едномесечен престой над планината, те най-сетне решиха да осъществят контакт. Ще бъдете свидетели на чакана от векове среща!
Виждате как тревата под двигателите прогаря... Чинията им е по-малка от нашата на върха, но е в същата форма и свети във всички цветове на дъгата. Толкова е вълнуващо! Учените, които се колебаеха защо пришълците са избрали точно това място за срещата, сега имат ясен отговор. Двигателите угасват... сега ни остава само да чакаме. Делегацията по посрещането бавно се отправя към чинията... Спира на двадесет метра от нея... Хора, вратата на летящата чиния се отваря! Отваря се, за Бога! По стълбичката се спуска двукрако сиво същество, но с четири ръце. Зад него на вратата се виждат още такива... Спирам коментарите, насладете се на първата интергалактическа среща.“
Двукракото същество стъпи на тревата. Огледа всички присъстващи с големите си черни очи, разпери четирите си ръце, отвори уста и с боботещ глас гръмко заяви:
- Майната ви!
Стъписване сред членовете на делегацията. Депутат в черен костюм отпусна ръка и букетът от карамфили клюмна към земята. Учудени погледи сред хората.
„- Уважаеми зрители, извинете ме, че шепна, но не мога да наруша тишината в този важен момент. След изявлението на извънземния всички са в шок. Нещо не е наред. Вижте! От временните постройки на поляната към делегацията тича учен в бяла престилка. Ще се приближа, с риск да ме изгонят. Дано чуя нещо...“
- Майната ви! – повтори четириръкият и вдигна още по-високо ръце.
„- Зад тях съм! Тихо! Делегатите не ме забелязват заради всеобщото вълнение. Новодошлият учен им обяснява, че използваната от извънземното фраза е най-употребяваната в човешкия език. По тази причина те са я сметнали за поздрав. Ученият се отдалечава, а делегатите се обръщат към пришълеца. Какво ли ще кажат?“
- Майната ти! – отговор в хор.
- Майната ви! – пришълецът изпъна всичките си ръце напред – Дай ми пет!
Ново стъписване. Само онзи с черния костюм изпусна букета и се приближи. Вдигна ръце и изчака пришълецът да го удари със своите. Последва боботещият глас:
- Яко!
- Супер си, пич!
- Железарка!
- Голям си, брат ми!
- Уважавам те, баце!
„- Хора, току що осъществихме контакт! С истински извънземни, които знаят нашия език! Те са добронамерени, а това е много яко! За вас от мястото на събитието предаваше Соня Бенкова. Майната ви!“
