Ела с мен, човече! Искаш ли да полетим? А, нямаш крила... Винаги си нося по един резервен чифт, ще ти ги дам. Но после ще ми ги върнеш, нали? Крилата станаха дефицитни в последно време. Нямат търсене и затова все по-рядко се произвеждат. Съгласен си? Браво, смелчага си ти! Ако знаеш, колко много се отказаха... Било им добре да крачат по утъпканата земя. Точно така, стегни ги хубаво, никой не иска да гледа размазани трупове на хора, паднали от висините. А сега ме последвай и внимавай въздушните течения да не те отклонят от правия път. Тази вечер са особено бурни.
Ето, че полетяхме, приятелю! Виждаш ли хората, станаха малки като мравчици? И щъкат ли, щъкат насам-натам, уж без цел и посока. Отвисоко всичко изглежда по-различно, нали? Дребни създания, загубени в човешкия мравуняк. Ако беше долу и ти сега щеше да щъкаш по сивите улици. И тези отвисокото щяха да те гледат с пренебрежение. Човечето-мравчица!
Ей, ей! Какви ги вършиш? Как реши, че плюенето отвисоко е позволено? Искаш да издавиш хората, заради твоето високо положение ли? Добре, че те бутнах в последния момент. Така плюнката ти падна в езерото и няма пострадали. Следващия път ще ти взема крилата, да знаеш! Ела сега да се снижим малко, та да видиш кой щеше да убиеш заради твоето своеволно небрежество.
Още по-ниско лети, ако обичаш. Абе, ти много бързо започна да изпитваш страх от тесните улици между панелните блокове. Спокойно, крилете ти не са чак толкова големи, няма да се закачат за някой мухлясал простор и да се прекатуриш, бъди спокоен. А може би трябва. Виж сега тази жена с пазарска торба. Знаеш ли коя е тя? Не знаеш, разбира се. Отвисокото тя за теб е поредната мравка, която само може да те погъделичка, ако те полази. Но с един удар ти би я смазал, нали? Няма вредител – няма проблем. Но нека я последваме и да продължа разказа си.
Та, тази жена-мравка успя след множество дела в съдилищата да избяга от съпруга си. Направи го, защото мъжът й я биеше. Лошото е, че я биеше без особена причина, а малката им дъщеричка гледаше. Момиченцето е на четири години и докато мъжката мравка бие женската, защото мусаката е леко прегоряла, то стиска дългите уши на плюшеното си зайче. Така ги стиска, братче, че едното ухо на зайчето вече е почти откъснато. Няма кой да го зашие, защото всяка вечер посинената майка си ляга със сълзи на очи. Бащата от шев и кройка не разбира, а и се съмнявам че би приложил уменията си, за да задоволи сополивото и никому ненужно хлапе. То и без това си реве постоянно, а пък ракията също се лее постоянно.
Женицата успя да се разведе със съпруга си с надеждата да заживее спокоен живот. На изхода на съдебната зала, мъжкарят незнайно по какви причини обяви, че ще я убива. Но, защо? – плахо попита жената. Ей така, да ти е гадно, както ми е гадно на мен! Животът е гаден, ти си гадна, всичко е гадно! – развя дебели юмруци мъжката мравка. Затова сега женската постоянно се оглежда, докато ходи по тъмната уличка. А в малкото джобче на чантата й има макара с розов конец. Днес го купи, за да зашие ухото на зайчето, което вече се отскубна от дърпане.
Ако плюнката ти беше паднала над изстрадалата жена, кой сега щеше да зашие ухото на зайчето, кажи ми? Не знаеш, нали? Ооо, не бързай да се издигаш, няма къде да избягаш. Крилата са мои, забрави ли? Мисля, че полетът във високото те опияни. Време е да си взема крилата, а ти да походиш още малко по гадната земя. След време може да ти ги дам пак, стига да си готов за тях. Приятно крачене, приятелю и да знаеш едно от мен – понякога перспективата от високото лъже! Затова, когато пак полетиш из облаците, се приземявай по-често, за да добиеш реална представа за размера на хората и събитията.
