„Пушенето забранено!“ не спря Вероника. Не я спря и свидетелството й за сключен граждански брак. Не я спрях и аз.
Издишаният през прозореца дим беше върнат обратно от ноемврийския вятър. Ефирен облак обви гарвановите коси и достигна до мен. Прошепна тайна за нещо неизвършено и се разсея над гардероба в ъгъла. Приближих, за да я докосна. За първи път.
Отзад не се виждаше разкопчаното копче на роклята. Зимният хлад близна голото рамо и косъмчетата-пазители на свещената красота се изправиха готови за бой. Вероника потръпна, а смелите войници съзрели нов похитител на безценната им господарка, вкупом се обърнаха срещу мен. Аз не съм ви враг, момчета! Ще ви погаля нежно и ще ви успокоя. Ще заспите за секунда, а след това ще погаля и розовата кожа, която пазите. Само с един пръст. Мекотата на досега ми ще я размечтае. Тя е дошла тук, за да получи топлина. А топлината е най-осезаема след силен студ. От изпепеляващия огън ще се разтвори, ще ме погълне, ще забрави за света и космоса. Ще крещи, попаднала в други вселени.
Усетила наближаващата топлина, Вероника се обърна. Погледна ме и пропаднах в окена на очите й. Атлазена дълбина, в която спомените се давят и погубват. Океанът няма спомени, има могъщество. Своенравно се метнах в него и заплувах. През пухкавите устни, надолу към разкопчаното копче на деколтето, надолу към урагана на пъпа. Завъртях се във вихъра му и продължих към хълма и отворената раковина. Покрита с влага тя ме приканва да я посетя. Врата към блаженството, портал към необятното. Още е рано, трябва да обходя цялата територия. Тя тръпне в очакване. Колената се присвиват и отдалечават, повдигат се и чакат. Очакването е вълшебно. Глезените се молят за още милувки. Червен педикюр на присвитите пръсти. Те знаят какво ще последва, знам го и аз.
Изплувах от дълбините на фантазията със сетни сили и протегната ръка. Вероника чакаше да я докосна. Издиша последната струйка от захвърлената цигара в лицето ми. Тютюневият облак ми закрещя за нещо незапочнато и гневно изчезна. Устните й застинаха въпросително, а очите-океан се разтвориха в очакване на корабокрушенеца.
Идвам скъпа, ръката ми е почти до теб. Само още един сантиметър...
